На 30 юни Високопреосвещеният Варненски и Великопреславски митрополит Йоан посети храма посветен на светите първовърховни апостоли Петър и Павел в град Велики Преслав.
През настоящата 2025 г. Архиереят посещава за втори път благолепния храм, който изпъква със своята богата 217-годишна история. На 12 януари – Неделя след Богоявление, митрополит Йоан ръкоположи за свещеник председателят на храма отец Данаил Петров. Повече за свещеническата хиротония може да видите тук: https://www.mitropolia-varna.org/novini/1956-rakopolozhenie-na-nov-sveshtenik-na-balgarskata-pravoslavna-tzarkva-balgarska-patriarshiya-v-grad-veliki-preslav.
В съслужение с Негово Високопреосвещенство бяха още архиерейският наместник на Шуменска духовна околия ставрофорен иконом Димитър Стойков, ставрофорен иконом Неделчо Неделчев, иконом Пламен Марчев, свещеник Венцислав Георгиев и дякон Георги Нейчев.
Преди да започне светата Литургия Архиереят пострига за четци, певци и свещоносци Росен и Димитър.
„Иисус проповядваше словото на спасението на народните множества. Тия, които бяха вече чули Неговото слово, се трупаха пак да Го слушат, защото то допадаше на техните сърца и имаше сила да възражда. Измежду слушателите Си Христос избра за Свои ученици ония, които можеха да приемат подвига на пълната себеотреченост и да станат Негови пратеници в света на великото дело на спасението“, заяви митрополит Йоан в своята проповед.
Сравнително рано започнало отбелязването на празник, посветен на паметта на дванадесетте апостоли, в деня след празника на св. св. Петър и Павел.
Първоначално празникът на 30 юни бил посветен изключително на паметта на свети апостол Павел. Отбелязването му един ден след общия му празник със свети апостол Петър – 29 юни – вероятно било свързано с отдалечеността между местата на тяхното мъченичество. По-късно на този ден била отбелязана и паметта на други апостоли.
В памет на дванадесетте апостоли император Константин Велики (✝337) издигнал в столицата си Константинопол голям храм, в който бил погребан след смъртта му, съгласно свидетелството на Евсевий Кесарийски (✝339) в съчинението му „Животът на Константин“. Император Юстиниан Велики (✝565) се опитал да събере мощи от всички апостоли в храма „Св. апостоли“ в Константинопол и се обърнал с молба за съдействие към Римския папа Хормизд (✝523).
Самостоятелното отбелязване паметта на всеки един от останалите апостоли започнало около IV в. За основа послужили установени в тяхна чест местни празници като празникът на свети Йоан Богослов в Ефес, празникът на свети апостол Варнава на остров Крит и др.[1]
Архиереят поздрави всички с празника и изтъкна в заключение: „Като се прекланяме пред паметта на всички свети апостоли и на първовърховните Петър и Павел, нека да приемем от тях апостолски дух, за да се утвърди и у нас призванието на верни Христови ученици, благовестници на словото на спасението чрез Христовата светлина, която възражда нашите души.
А в нашия размирен век нека усърдно се молим с думите на църковната песен: „Първопрестолници на апостолите, вселенски учители, молете Господаря на всичко да дари мир на света и на душите ни голяма милост“. Амин“.
Фотогалерия: https://www.flickr.com/photos/201597754@N06/albums/72177720327238668.
[1] Архимандрит Авксентий (Делипапазов). Литургика – част първа. Издателство „ИМН“, Пловдив, 2006, с. 271.
Изготви: Георги Великов
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |