Днес е рожденият ден на светата Църква, днес е денят на почитанието на Светата, Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица – Отец, Син и Свети Дух. Особено важен ден, в който всеки човек размишлява за Бога. Блаженият Августин, мислейки за Бога, разбирайки, че Той е един по същност, но троичен по Лица, в своята мисъл решил да вникне в тази велика тайна и тръгнал по брега на морето, където срещнал едно малко момче, което си играело на брега, било изкопало малка ямка и се опитвало да побере в нея целия океан. Блаженият казал, че това е невъзможно, а детският глас му отговорил, че това ще е по-възможно, отколкото да се вникне във великата тайна на Светата Троица. Онова, което Бог допуснал чрез едно дете – да отговори на блажения Августин за неговото намерение, се прехвърля и днес векове напред, за да разберем това, че ние искрено вярваме с очите на вярата, че Бог е един по същество и троичен по Лица и че действително, тайната на Светата Троица е непостижима за човешкия разум, но тя се прониква с очите на вярата.[1]
Празничният неделен ден привлече голямо множество християни в Митрополитската катедрала, посветена на Успението на Божията Майка.
Божествената света Литургия беше отслужена от свещеник Любомир Георгиев в съслужение с иконом Йордан Найденов – секретар на Варненска и Великопреславска света митрополия, иконом Ивалин Славов, иконом Михаил Манев и дяконите Благой Иванов и Георги Нейчев. Песенно светата Литургия украси мъжкият хор при благолепния храм, а Вечернята – сборна група от клиросни певци под диригентството на Тодор Тодоров.
Петдесетница съвпаднала тогава, в апостолско време, с еврейския празник под същото име, в който юдеите принасяли Богу първоберките на новите си плодове и възпоменавали връчването на Закона при планината Синай. На тоя ден Светият Дух слязъл над апостолите, затова първата Църква в петдесетия ден от Великден почнала да чества раждането на св. Църква. Химнографията възпява Твореца на всичко, Отца, Който чрез словото в Светаго Духа създава света, възсъздава творението и го обновява.
Вечернята на този ден се извършва веднага след литургията. След входа се четат молитви, през време на които клирът и народът коленичат. В тях вярващите славословят Света Троица, Която просвещава и освещава човешките души; чрез тях те се осъзнават като членове на едната, света, съборна и апостолска Църква, като храм на Духа Светаго, Животворящия, Който чрез благодатта Си прави от човеците „богове“.[2]
Този ден е особено важен, защото това е честването на Светата Троица. В Църквата ние разбираме, че портите адови няма да ѝ надделеят (вж. Мат. 16:18), но участието в царството Божие става чрез нашето Кръщение. Ние сме изживели вече светото тайнство Кръщение и Миропомазание, а това означава, че ние участваме в обществото от вярващи.
Фотогалерия: https://www.flickr.com/photos/201597754@N06/albums/72177720326724773/.
[1] В: https://www.mitropolia-varna.org/duhovna-prosveta/publikatzii/1266-petdesetnitza.
[2] Протопр. Благой Чифлянов. Православна литургика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2008, с. 92.
Изготви: Георги Великов
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |