През настоящата година се навършват 91 години от рождението на Негово Високопреподобие архимандрит Назарий (Никола) Стойков (Терзиев) – дългогодишен игумен на Кокалянската света обител “Св. архангел Михаил” край София. Той е роден на 27 ноември 1933 г. в гр. Несебър.
Началното и средното си образование завършва в родния си град. От 1953 г. до 1959 г. работи като картографски служител в Хартиогеоприборна фабрика в гр. София. Още през 1959 г. пребивава за кратко в Рилската св. обител, но реално на 13 април 1960 г. постъпва като послушник в Рилския манастир. Постриган е за монах на 9 юни 1960 г. от Стобийския епископ Варлаам – игумен на светата обител. Негов духовен старец става архимандрит Евлогий – брат на манастира, известен със своя искрен духовен живот. Послушанието, което изпълнява монах Назарий, е да бъде ключар в Рилския манастир.
През 1961 г. Рилската св. обител е затворена и превърната в музей, а монашеското братство е принудено да напусне манастира. Това е време на изпитания за монасите. Монах Назарий преминава на послушание в Бачковския манастир, където завежда канаскията от 1961 г. до 1963 г., а от същата година до 1965 г. извършва своето монашеско послушание като домакин в Преображенския манастир край гр. Велико Търново. Отец Назарий е споделял, че не му е било леко след преместването му от прекрасната Рилска св. обител. Чувствал се е като пришълец в чужд манастир. Той самият е имал голямо желание за по-уединен живот. Първото му посещение в Кокалянския манастир „Св. архангел Михаил“ край гр. София, му донесло голяма духовна радост и лекота на душата в Господа. Заживява в тази света обител, която тогава е притежавала само храма и оскъден сграден фонд, който бил в твърде лошо състояние. Това не е попречило на монах Назарий да води своя монашески живот именно в този манастир. На 15 април 1967 г. е ръкоположен за йеродякон, а на 16 април същата година – и за йеромонах. Ръкоположението извършва Знеполският епископ Йосиф, викариен епископ на Софийския митрополит, по-късно Ню-Йоркски митрополит.
През 1968 г. монашеският братски живот в Рилската св. обител е възстановен. Йеромонах Назарий се завръща в обителта, в която е приел монашески постриг. Престоят в Рилския манастир не е бил дълъг за него, но е изпълнен с доста трудности и изпитания. Не след дълго отец Назарий преминава на служение в Ловчанска епархия, където продължава да носи своето монашеско послушание в Гложенския манастир. След избора на Ловчанския митрополит Максим за Патриарх Български и Митрополит Софийски на 4 юли 1971 г., йеромонах Назарий окончателно се установява на служение в Софийска епархия, в Кокалянския манастир „Св. архангел Михаил“. На 15 септември 1972 г. е назначен за игумен на светата обител. Възведен е в архимандритско достойнство на 8 ноември 1984 г. – храмовия празник на обителта, от своя духовен брат – Крупнишкия епископ Геласий, гл. секретар на Св. Синод, по-късно Ню-Йоркски митрополит. До края на живота си архимандрит Назарий остана в тази света обител, която приемаше за свой дом и отдаде всичките си сили за нейното възстановяване.
След 51 години преживян монашески живот, архимандрит Назарий (Терзиев) тихо и мирно се упокои в Господа в монашеската си килия на 9 юни 2011 година. Той почина на същата дата, на която е бил монашеският му постриг – 9 юни.[1]
С дълбок поклон и признателност, духовните чеда на приснопаметния старец пазят хилядолетния завет на светата Църква: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7).
Упокой, Господи, душу усопшаго раба Твоего Назария свещеноархимандрита! Амин!
[1] Варненски и Великопреславски митрополит Йоан. С радост и упование в Господа. Варненска и Великопреславска света митрополия, Варна, 2023, с. 150-155.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |