В православната църква богослуженията се извършват само от мъже, подготвени, избрани и ръкоположени за това свето служение. Съществуват три благодатни степени на свещенослужение: епископска, презвитерска и дяконска. Първите епископи са били св. апостоли. Те ръкоположили от своя страна други лица за епископи, презвитери и дякони.

 Най-висшата степен в църковната йерархия е епископската. За епископи се избират и ръкополагат най-достойните, най-подготвените и богопросветени лица от монасите. Епископът се ръкополага най-малко от двама архиереи. Той извършва самостоятелно всички тайнства и треби, обладава върховната власт в управлението на епархията (църковния окръг). Епархийските архиереи, на които се поверява ръководството на целия административен и духовен живот на една епархия се наричат митрополити. Всички митрополити съставят Светия Синод, т.е. върховното управление на Църквата. Председател на Св. Синод е патриархът.

Прочети още...

 На 1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911).

 Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица.

Прочети още...

 Православната християнска вяра е изложена накратко в Символа на вярата. Той е съставен от св. отци на Църквата на Първия и Втория вселенски събори, които са се провели през IV век. Първият вселенски събор е бил свикан в гр. Никея в 325 г., а вторият в Константинопол в 381 г. По имената на градовете, където се събирали отците от символът се нарича Никео-Цариградски. При изучаването му символът се разделя на 12 члена:

Прочети още...

 Веднъж Господ Иисус Христос минавал покрай Генисаретското езеро. Видял двама братя – Яаков и Йоан – да кърпят заедно с баща си Зеведей рибарските си мрежи. Призовал ги да тръгнат подир Него. Те оставили баща си, мрежите, кораба и тръгнали веднага подир Него.

 Оттогава те били непрекъснато със Спасителя.

 Заедно със Симон Петър те присъствали при възкресяването на Иаировата дъщеря, а също и при преображението Му на планината Тавор. Пак със Симон Петър двамата братя били най-близко до Богочовека в Гетсиманската градина, когато Той се молел с къврава пот преди страданията Си на Голгота.

Прочети още...

 Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; намирането на светия Кръст на Голгота; връщането на животворящия Кръст от персийски плен. Особено си припомняме онова свещено събитие, което се е случило векове назад в историята на човечеството. Св. царица Елена, повлияна от своята чиста вяра и ревност към Бога, решава да предприеме пътуване от Константинопол до Йерусалим, за да търси мястото, което е известно на християните, като Голгота. Там където е бил разпънат Иисус Христос. И в действителност по нейна препоръка и по указания от местното население, те намират това възвишение и започват разкопки. Намират три кръста, но не знаят кой е Христовият. В това време минава една траурна процесия, носят покойник към мястото, където ще бъде положено неговото тяло. Тогава им хрумва да допрат кръстовете до покойника, надявайки се на чудо. Допират първия и втория кръст, но нищо не се случва и когато допират третия кръст - умрелият възкръсва. Това ярко засвидетелства, че именно този е Христовият кръст. Той е въздигнат, за да може многобройния народ да го види и да му се поклони. По-късно тържествено е пренесен в Константинопол.

Прочети още...

         

 

Нагоре