Публикации
Когато пречистата Дева навършила три години, праведните ѝ родители изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога.
Древните отци на Църквата, като възпяват Въведение Богородично със свещени песни, разказват как Йоаким и Ана събрали своите роднини и приятели; млади девойки със свещи в ръце вървели пред светата Отроковица, а след тях родителите водели пречистата Дева и я довели до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни. Св. Герман, патриарх Цариградски, в една свещена песен влага такива думи в устата на св. Ана:
Архангеловата задушница предхожда големия празник на св. Архангел Михаил. С вяра в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите, във всеки православен храм се отслужва панихида за починалите наши близки.
Скръбта за нашите починали близки хора би била безгранично неутешима за нас, ако Господ не беше ни дарувал вечен живот. Колко безсмислен щеше да бъде животът, ако той би се свършил със смъртта ни.
Веднъж апостолите, които преди това са изпратени от Иисус да възвестяват Божията слава, се връщат при Него и Му казват с радост – „Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам“ (Лука 10:17). Той им отговаря – „не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата“ (Лука 10:12). Какво значи името ти да бъде написано на небесата? Ще рече, вечно да пребъдваш в Царството Божие, да се удостоиш да виждаш славата на Бога, да живееш вечно с Бога.
Днес, ние честваме една велика мъченица за Христовата вяра, българка по произход - св. Злата Мъгленска. Тя записа името си на небесата. Отличавала се със силната си вяра в Господ, със своята външна красота, с добродетелите, които на дело прилагала в своето ежедневие. В един турчин се разпалила страст към нея и я поискал за своя жена. Отвлякъл Злата и започнал с всякакви ласкателства и обещания да я склонява да приеме исляма и стане част от неговия дом. Тя се противила и казвала, че това няма как да се случи, защото е християнка и не иска да предава своята вяра.
През ранните християнски векове извънбогослужебното облекло на свещеника не се различавало от това на останалите хора. За различно облекло може да се говори едва след Шестия вселенски събор (681 г.). В края на Византийската епоха епископът носел дрехи различни от останалите – т. нар. епомида, която представлявала парче плат, на което единият край бил прехвърлян през лявото рамо на епископа. Сериозни промени в облеклото на духовенството настъпили в края на XVI и началото на XVII век.
Днешното облекло на свещенослужителите се състои от подрастник, расо, калимавка, епанокалимавка (було) – за монашеския чин.
Под свещени одежди и инсигнии се разбират онези дрехи и отличия, които носят духовните лица по време на богослужение. За оформянето на богослужебни одежди може да се говори след VI век. До IX век на отделни места свещенослужителите продължавали да носят, по време на богослужение одежди, които използвали и извън него.
Първото богослужебно одеяние е било дълга светла дреха с дълги ръкави, наречена стихар. Върху стихара се слагат останалите одеяния, които са отличителни за отделните три служения: орар (дълга лента, с която дяконът подканва вярващите за молитва), епитрахил (прехвърлен около врата орар за свещеника) и омофор (широка лента, която се поставя на рамената на архиерея). Без тези одежди и днес никой свещенослужител не може, освен при крайно изключителни обстоятелства, да извърши съответните му богослужебни действия. Към общите богослужебни одежди спадат и наръкавниците.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |