Като въздава равночестна прослава на св. три светители Василий Велики ( † 379 г.), Григорий Богослов ( † 390 г.) и Йоан Златоуст ( † 407 г.), светата Църква свидетелства, че те са равни пред нейния съд по дарования, заслуги и светост.

 Тези великани на светостта, благовестието и богословието, които Сам Бог подарил на Своята Църква в тежките дни на нейните противоеретически борби, засияли с безсмъртна светлина след своето блажено отминаване от света. Пред техните ослепителни дарования и нетленни приноси продължавал да се прекланя свещеният сбор на вселенската православна общност. Растящият възторг на вярващите християни още от V век за мнозина се превърнал в опасно увлечение на неуместни предпочитания. В Цариград през XI век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за ''василиани'', ''григориани'' и ''йоанити''.

Прочети още...

 Св. Атанасий Велики се родил през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование, но още преди да го завърши, една случка предопределила неговата съдба. В 312 г. за Александрийски архиепископ бил поставен св. Александър. Наскоро след това, като очаквал идването на някои клирици, архиепископът стоял на прозореца и гледал към морето. Една интересна картина привлякла вниманието му.

 Група момчета играели на богослужение край морския бряг. Едно от тях - това бил Атанасий - представяло епископ, другите представяли свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископът заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. Той намерил, че кръщението било извършено правилно, извършил над кръстените тайнството Миропомазание и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Това бил бъдещият Атанасий Велики. В 319 г. той станал дякон. Общуването му със св. Александър и останалите висши клирици на Египет спомогнало да се разгърнат в пълна мяра неговите блестящи способности.

Прочети още...

 Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството, но подвижниците от първите векове не напущали света. Те живеели в градове и села, в семейства или насаме, а понякога и на малки групи. Монахът (или самотникът) още не познавал далечната пустиня. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си образци в лицето на преподобните Павел Тивейски и Антоний Велики.

 Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители. Той бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Нито ранната свобода, нито полученото наследство се оказали опасни за този младеж с вродена склонност към подвижничество. След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: "Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене", (Мат. 19:21), св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот.

Прочети още...

 Господ създал водата като стихия на живота, но човешкият грях я направил източник на смърт. Водата е на границата между небитието и битието. Духът Божий „се носел над водата“, като я изпълвал със Своята животворяща енергия. Но когато човешкият грях се умножил на земята, водата на живота станала вода на смъртта. Във водите на Великия потоп загинало цялото старо човечество, за да се даде живот на новото човечество, обновено чрез тези страшни води.

Прочети още...

Богоявленски пост (5 януари)

 Еднодневният пост преди Богоявление има за цел да подготви християните за посрещането на празника. Той е бил свързан и с подготовката на оглашените, които приемали кръщение на Богоявление. В "Дидахири" (I-II век) е отбелязано, че кръщението било предшествано от един или два дни пост, задължителен не само за оглашения и извършващия кръщението, но и за неговите близки, или за цялата църковна община.

Прочети още...

         

 

Нагоре