Този нов Христов поборник и добропобеден мъченик беше от един голям град на България, който се нарича Шумен. Рода му и имената на родителите му не можахме да научим. А самият той се наричаше Райко и беше златар по занаят. Живееше и работеше занаята си в центъра на Шумен и беше на около 18-годишна възраст, много красив на лице, още по-красив по душа, а по вяра и любов към Христа: най-горещ и най-твърд. И както доказаха по-късно събитията, и той като апостол Петър казваше на Христа в мисълта си и сърцето си: „Ако потрябва с Тебе и да умра, няма да се отрека от Тебе.“ (Мат. 26:35) Но той се показа прекрасен и чуден подражател и на патриарх Йосиф Прекрасни (Бит. 39:7-12) в целомъдрието, заради което встъпи в мъченически подвиг за вярата, и храбро се бори, и чудно се подвиза против видимите и невидими сили, и накрая умря за Христа като тържествуващ победител. А как се бори за целомъдрието и как претърпя мъченическа смърт, това ще разкаже нашето слово, както ни го предаде един човек, иеромонах, който се случил там.
Отначало Църквата празнувала паметта на всеки от тях в деня на смъртта им – св. Кирил на 14 февруари, св. Методий на 6 април. Но понеже били родни братя и тяхното апостолско дело ги обединява в едно, то отдавна се появило желанието в славянските църкви да бъде обединена тяхната памет в едно честване. И навярно на първо време това станало в деня на Методиевата смърт.
Чества се на 8 май, на 26 септември и на 30 юни (Събор на светите дванадесет апостоли). Успението му се възпоменава на 26 септември.
Веднъж Господ Иисус Христос минавал покрай Генисаретското езеро. Видял двама братя – Яков и Йоан – да кърпят заедно с баща си Зеведей рибарските си мрежи. Призовал ги да тръгнат подир Него. Те оставили баща си, мрежите, кораба и тръгнали веднага подир Него.
Оттогава те били непрекъснато със Спасителя.
Св. великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) в малоазиатската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и където имала голямо имение. Младият Георги – красив, снажен и мъжествен – постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и той на 20-годишна възраст получил военен чин трибун. За показаните от него доблест и храброст сам император Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и го назначил на отговорна длъжност във войската и дори член на държавния съвет. По това време не знаел каква вяра изповядва младият военачалник.
В днешния ден християните възпоменават радостното за всички събитие: Ангел Божий донесъл на Дева Мария вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител. Нека си припомним какво благовествува св. Лука, който по-подробно от другите евангелисти описва събитията, предшествали рождението на Иисуса Христа.
В шестия месец след като архангел Гавриил възвестил на свещеник Захария за рождението на свети Йоан Предтеча, същият Божий вестител бил пратен в Назарет при Дева Мария. Тази преблагословена Дева била сгодена за един благочестив човек, на име Йосиф, който произлизал, както и тя, от рода на цар Давид.