О, ако знаехме какво е Божието дълготърпение! Сто години били нужни за да бъде направен Ноевият ковчег (вж. Бит. 3:32 и нататък). Нима не можеше Бог да направи един ковчег за по-малко време? Но Бог оставил Ной да се мъчи сто години, за да разберат и останалите и да се покаят. Ной казвал „Вижте, ще има потоп! Покайте се!“ Другите му се подигравали. Казвали си: „Клетки някакви прави“ - и си вършели тяхното. И сега, ако рече Бог, за две минути може да разтърси целия свят и да го принуди да се промени, всички да станат вярващи и даже „супер“ вярващи! Как ли? Лека-полека ще завърти копчето на земетресението от 5-а степен по скалата на Рихтер на 6-а... на 7-а... На 8-а степен, когато жилищните блокове ще се люлеят като пияни, единият блок ще започне да бута другия. При 10-а степен всички ще кажат: „Съгрешихме! Молим Те, спаси ни“. Други пък може да кажат: „Ще станем монаси“! Щом обаче свърши земетресението, докато все още сградите се клатят по малко, но вече са спрели да падат, отново ще хукнат по веселби. Защото обръщането им няма да е от истинското покаяние, но просто ще кажат така, за да се избавят от злото.

 - Отче, когато се случва някое стихийно бедствие поради Божия гняв, ако праведните се помолят, няма ли да бъдат послушани?

 - Знаеш ли какво става всъщност? Светът не се покайва, затова Бог не чува праведниците. Друго е, когато разгневяваме Бога и осъзнаваме вината си – тогава Бог се умилостивява и ни помага. Но когато човек не признава в себе си, че разгневява Бога и продължава да си върши своето, тогава как да чуе Бог молитвите на праведните? Съгрешил ли е човек, той трябва да осъзнае, че е съгрешил, за да му прости Бог. Освен това, когато духовните хора сторят някое прегрешение, за тях няма смекчаващи вината обстоятелства. „О наших гресех и о людских неведениях“ се казва в една молитва . Простъпките на горките светски хора се считат като дела на незнание, но когато се извършат от духовните хора, те са грехове. Затова ако духовни хора извършат някоя простъпка, за тях това е тежко прегрешение. Тази година, когато Света Гора бе обхваната от пожар през август , беше нещо страшно! Пристигнаха всички специалисти по пожарите, но никой не можеше да направи нищо. Всички само наблюдаваха огъня. А самолетите само повече го разпалваха. В един манастир бяха направили специални защитни пояси за противопожарна сигурност, но огънят влезе в него, прескачайки от архондарика - от там, откъдето не очакваха. Петнадесет дни горя Света Гора. На петнадесетия ден огънят угасна. А някои си казваха: „Защо Света Богородица не угася пожара?“ Стигнахме до там да хулим Божието име. След шест дни пламна пожар на друго място на Света Гора, но заваля дъжд и го угаси веднага. Не проумяват, че единият пожар угасна, а другият не гаснеше?

 Някои, без да разбират, че действат духовните закони, се молят с болка, но не биват чувани, защото това вече е Божий гняв. Други пък не се молят, не правят дори и една броеница защото са съгласни със справедливия Божий гняв, който има за цел да вразуми хората. Бог да просвети повече нас, монасите, защото повечето сме неразумни девици и светилниците ни имат вода и малко елей на фитила. Мирските хора от нас чакат да им осветяваме пътя, за да не се препъват!

 Да молим Бога да дава на света покаяние, за да избегнем справедливия Божий гняв. Бъдещият Божий гняв с нищо не може да бъде уталожен, освен единствено с покаяние и пазене на Неговите заповеди.

 

 Преп. Паисий Светогорец

 Известният атонски подвижник от най-ново време, Паисий Светогорец, е причислен към лика на светиите на 13 януари 2015 г.

 Роден на 25 юли 1924 г. във Фараса, след уволнението си от армията отива на Света Гора.

 Изпълнявал всякакви послушания, постоянно се молел, стараейки се да не бъде забелязан от околните, обичал да чете житията на светиите.

 В 1962 г. заминава за Синай, през 1964 г. се завръща на Атон, през 1966 г. претърпява тежка операция на белите дробове.

 Постепенно към стареца се запътват хиляди хора. Ежедневно от сутрин до вечер той изслушва, съветва, утешава, решава човешките проблеми, изпълва душите с вяра, надежда и любов към Бога.

 Предава святата си душа на Господа на 12 юли 1994 г. Погребан е в манастира „Св. Йоан Богослов“ край Суроти. Мястото на неговото погребение става светиня за целия православен свят.

 1.За нашите грехове и за извършеното поради незнание от народа – б. пр

 1.За нашите грехове и за извършеното поради незнание от народа – б. пр

 Източник: Преподобни Паисий Светогорец, Слова Том 1 С болка и любов за съвременния човек, Видинска света митрополия 2015 г.

 Техническа текстообработка и форматиране: Йордан Костов