През първите християнски векове не съществували богослужебни книги в днешния смисъл на думата. Богослужението било извършвано на основата на устна, многообразна традиция.

 Сред най-рано появилите се богослужебни книги са молитвословите. Съдържанието им съвпада с днес използваните Служебник и Требник. Представляват поредица самостоятелни молитви, всяка от които носела свое заглавие. По-късно тези молитви били групирани и започнали да придобиват вид на последования. Под "чин" или "последование" разбираме текстове на формиращите го изменяеми и неизменяеми молитви и песнопения, подредени по определен ред.

Превод на богослужебните книги на старобългарски език

 Превеждането на богослужебните книги на старобългарски език е свързано с делото на светите братя Кирил и Методий. Те превели "Псалтира и Евангелието и Апостола и избрани църковни служби", след което св. Методий "завършил превода на библейските книги", "Номоканона, сиреч законоправилата и отеческите книги" от гръцки на славянски език.

 От България преведените богослужебни книги бързо се разпространили сред славянските общности в Сърбия, Румъния, Русия и др. Чрез отпечатваните в Русия богослужебни книги тя успяла да измести старобългарсия език и да го замени с неговата руска редакция, станала известна като "църковно-славянски" език.

Устав (Типик)

 Типикът (Църковен устав) е книгата, в която систематично е изложен редът и начинът на извършване на богослуженията. Съставен е постепенно в течение на вековете, събирайки и обобщавайки опита и правилата за извършване на богослужение и уреждане на живота в манастирите и храмовете. Текстове на богослуженията са записани в различни книги. Църковният устав не разрешава извършване на богослужение без книги, наизуст.

Богослужебните книги използвани от свещенослужителите

 Напрестолното евангелие се съхранява в светия олтар, върху светия престол. В него се съдържат евангелските четива за цялата църковна година. Съдържанието на днес използваното богослужебно Евангелие се състои от пет части. Първата част включва единадесет утринни неделни евангелски четива. Втората част съдържа четива за всеки ден от Пасха до началото на Великия пост и само за събота и неделя през Великия пост, т.е. четивата за подвижните празници. Следва третата част с общи евангелия за празници, посветени на св. Богородица, на безплътни сили, на пророци, на апостоли и т.н. Четвъртата част съдържа евангелски четива за всички по-големи празници от 1 септември до 31 август. Петата, последна част, включва евангелски четива за всички тайни и обреди или "Евангелия при разни случаи".

 Служебникът е църковнобогослужебна книга, която съдържа неизменните молитви и указания за свещенодействията на свещеника и дякона от службите на денонощния кръг и св. Литургия, както и молитви за различни случаи, песнопения и месецослов.

 Требникът съдържа чина на останалите пет тайнства (без Евхаристия и ръкоположение) и обреди, които може да извърши презвитер. Великият требник съдържа всички тайнства и обреди на църквата.

 Архиерейският чиновник съдържа реда на извършване на св. Литургия (на св. Йоан Златоуст, на св. Василий Велики и Преждеосвещената Литургия), но включва още богослуженията, които извършва само епископът: освещаване на антиминс, на храм, ред на хиротонии и хиротесии.

Богослужебни книги използвани от църковнослужителите

 Апостолът съдържа апостолските четива за цялата църковна година, взети от Деяния на св. апостоли и прокимените, които се казват преди апостолското четиво. Апостолът е богослужебна книга, чиято употреба не е свързана с олтара, а с клиросите.

 Часословът съдържа неизменните части от четивата и песнопенията на службите от денонощния кръг и св. Литургия, както и отпустителни тропари, входни, прокимени, кондаци и др.

 Минеи (от гр. мина - месец) – Съдържа молитви и песнопения в чест на светиите за всеки ден и тържествените служби на Господски и Богородични неподвижни празници, които се честват на определен ден от месеца. За всеки месец има отделен миней затова са общо 12 минея.

 Осмогласник (Октоих (от гр. окто – осем) - Съдържа богослужебните последования от седмичния богослужебен кръг. Песнопенията са разделени на осем напева или „гласове”, оттам идва и названието на книгата.

 Триод – Постен – Съдържа четива и песнопения през периода на Великия пост, започвайки от подготвителните седмици (Неделя на митаря и фарисея) до велика събота.

 Триод – Цветен (Пентикостар) – Съдържа четива и песнопения за периода от Възкресение Христово до Неделята след Петдесетница.

 Псалтирът съдържа библейските псалми, разделени на 20 групи наречени „катизми”. Всяка катизма е разделена на три части наречени „слави”. Всяка от тях включва по няколко псалома. Изключение прави Пс.118 поради значителния си обем.

 Паримийник – (от гръцки „паримия” – притча) – съдържа основно четива от Стария Завет с пророчества или предобрази на празнуваните лица и събития. Четат се по време на вечернята, по време на т.нар царски часове.

 Акатистник - съдържа акатисти с канони, посветени на св. Богородица, Господ Иисус Христос, Успение Богородично, св. Николай Мирликийски и др. Акатистникът се употребява както в общественото богослужение, така и по домовете на християните.

 Източник:

  Православна литургика - Благой Чифлянов – София, 2008 г.

  Литургика - Архимандрит Авксентий

 Текстообработка и снимки: Йордан Костов