От светското благополучие произлиза светският стрес

 Колкото хората се отдалечават от естествения, простия живот и нарастват стресът и душевните тревоги на човека. И понеже се отдалечават от Бога, естествено е да не намират никъде покой. Затова обикалят така неспокойно, та дори и около луната - като ремъка на мотора около „паразитното колело“(1), понеже цялата ни планета не е достатъчна да обхване голямото им неспокойствие.

 От светския лек живот, от светското благополучие произхожда светският стрес и тревога. Светското външно образование заедно със среса ежедневно изпраща стотици хора (дори и малки деца) при психоаналитиците и психиатрите и непрекъснато се строят психиатрични клиники, обучават се психиатри, а в същото време мнозина психиатри нито в Бога вярват, нито приемат съществуването на душата (2). Следователно как е възможно тези хора да помогнат на човешките души, когато сами са изпълнени със смут и тревога? Как е възможно човекът да бъде утешен истински, ако не повярва в Бога и в истинския живот, живота след смъртта, вечния живот? Когато човек схване най-дълбокия смисъл на истинския живот, тогава изчезват всичките му тревоги и идва божественото утешение, и той се излекува. Ако някой отиде в психиатрията и прочете на болните от писанията на авва Исаак, ония от тях, които вярват в Бога, биха се излекували, защото биха разбрали най-дълбокия смисъл на живота.

 Днес хората се опитват да се успокоят с успокоителни или с различни йогистки учения, а не се стремят към истинския покой, който идва, когато човек се смири. Тогава идва и божественото утешение. И като си помислиш, колко се измъчват разните туристи, които идват от чужди страни, обикалят по пътищата, под слънчевия пек, в жегата, в прахоляка, сред шумотевицата! Какво напрежение, какво вътрешно стягане имат, че да считат тая външна олелия за отдих! Колко ли ги преследва вътрешно им аз, че да смятат за отмора цялото това мъчение.

 Когато видим някой човек с голямо притеснение, скръб и тъга, макар и да си има всичко и нищо да не му липсва, трябва да знаем, че му липсва Бог. Оказва се, че хората се измъчват и от богатството, защото материалните блага не им носят удовлетворение, превръщат се в двойно мъчение. Познавам богати хора, които имат всичко, а си нямат деца, и се измъчват. Тягостно им е да спят, тягостно им е да вървят, от всичко им дотяга. „Добре, казвам на едного, щом имаш свободно време, извършвай духовни занимания. Прочети някой час (3), прочети нещо от Евангелието“. „Не мога“ – казва ми. „ Направи някое добро дело, иди в някоя болница и посети някой болен“. „Къде ще ти ходя, казва, пък и какво ще излезе?“ „Иди да помогнеш на някой беден от съседите ти“. „Не и това не ми е по сърце“, казва. Има свободно време, има един куп къщи, има всякакви блага, а се измъчва! Знаете ли колко такива хора има? И се мъчат, докато си изгубят ума. Много е страшно! И ако не работят, а само получават приходи от имотите си, тогава се чувстват най-нещастни от всички хора. Ако имаха поне някаква работа, щяха да са по-добре.

 

 Преп. Паисий Светогорец

 Известният атонски подвижник от най-ново време, Паисий Светогорец, е причислен към лика на светиите на 13 януари 2015 г.

 Роден на 25 юли 1924 г. във Фараса, след уволнението си от армията отива на Света Гора.

 Изпълнявал всякакви послушания, постоянно се молел, стараейки се да не бъде забелязан от околните, обичал да чете житията на светиите.

 В 1962 г. заминава за Синай, през 1964 г. се завръща на Атон, през 1966 г. претърпява тежка операция на белите дробове.

 Постепенно към стареца се запътват хиляди хора. Ежедневно от сутрин до вечер той изслушва, съветва, утешава, решава човешките проблеми, изпълва душите с вяра, надежда и любов към Бога.

 Предава святата си душа на Господа на 12 юли 1994 г. Погребан е в манастира „Св. Йоан Богослов“ край Суроти. Мястото на неговото погребение става светиня за целия православен свят.

 1.Паразитното колело – онова колело, което се намира между двете колела, движещи ремъка на една машина и служи само да го опъва, без да извършва никаква друга работа –б. пр.

 2.Самата дума „психиатър“ е съставена от думите ψυχή (душа) и ιατρός (лекар), т.е. „лекарите на душата“ не вярват в нейното съществуване – б. пр.

 3.Часовете – 1-и, 3-и, 6-и и 9-и, са кратки богослужебни последования от денонощния литургически цикъл – б.пр.

 Източник: Преподобни Паисий Светогорец, Слова Том 1 С болка и любов за съвременния човек, Видинска света митрополия 2015 г.

 Снимкa: Йордан Костов

 Техническа текстообработка и форматиране: Йордан Костов