Виждал съм души, които са били онеправдани, но с добри помисли са изтърпели неправдата и благодатта се излива над тях още в този живот. Преди много години ме беше посетил един благочестив християнин, прост и добродушен, и ме попроси да се помоля Христос да просвети децата му, та когато пораснат, да не възроптаят срещу роднините му заради голямата неправда, която бяха извършили спрямо него. И ми разказва случая. Както забелязах, този човек наистина беше човек Божий.

 Беше най-големият брат сред петте деца в семейството му и след внезапната смърт на баща му станал като добър баща за братята си. Работил здраво, придобил и друго имущество, земи и т.н., задомил и двете си сестри. Оженили се и другите му братя и взели всичките хубави земи, маслинени гори и т.н., а на него оставили ония, които били негодни, неплодни, песъчливи. Накрая се оженил и той и се сдобил с три деца. Разбира се, беше възрастен и се притесняваше за децата си, да не би когато пораснат и разберат за неправдата, да възроптая. Казваше ми: „Не се притеснявам за несправедливостта, защото чета Псалтира. Една катизма следобед и две катизми, преди да се съмне. Почти съм го научил наизуст. В никой не се казва, че несправедливите са успели в нещо. Докато за справедливите Бог промисля. Аз, отче, не съжалявам за земите, които изгубих, но ми е жал за братята ми, които погубват душите си“. След това този благословен човек си тръгна и отново ме посети много радостен след около десет години, и ме пита: „Помниш ли ме, отче, помниш ли ме?“ „Да“, казах му и го попитах как вървят нещата. „Сега станах богат“, отговаря ми. „И как стана богат, брате?“ „Ей на, онези негодни ниви, песъчливите, получиха висока цена, защото бяха до морето. Този път дойдох да ми кажеш какво да правя с многото пари, които имам“. „Подсигури децата си с една къща и запази някакви пари за учението им, докато се наредят“. „И за децата си имам, казва ми, и пак са много“. „Дай първо на твои бедни роднини, а после и на други бедни“. „Дадох, отче, и пак са много“. „Дай да ремонтират храма в селото ви и за параклисите наоколо“. „Дадох, но пак са много“. Тогава му казвам: „Ще се моля да те просвети Христос, за да вършиш благодеяния там, където има най-голяма нужда“. След това го попитах: „Какво правят братята ти? Къде се намират?“ Разплака се и с хълцания ми отговори: „Не зная, отче, изгубиха се следите им. Бяха продали земите от село, нивите, маслинените гори и сега не знам къде се намират. Бяха отишли първо в Германия, после в Австралия, а сега не се обаждат“. Разкаях се, че го питах за братята му, защото не знаех, че толкова ще се натъжи. Утеших го и си тръгна успокоен. Казаха му и двамата да се помолим да чуем и за тях добри вести. След това си спомних за псалома, който казва: „Видях страшен нечестивец, как се ширеше като вкоренено многоклонесто дърво; но той премина, и го няма; търся го, и го не намирам“ (Пс. 36:35,36). Точно това се случило с нещастните му братя.

 

 Преп. Паисий Светогорец

 Известният атонски подвижник от най-ново време, Паисий Светогорец, е причислен към лика на светиите на 13 януари 2015 г.

 Роден на 25 юли 1924 г. във Фараса, след уволнението си от армията отива на Света Гора.

 Изпълнявал всякакви послушания, постоянно се молел, стараейки се да не бъде забелязан от околните, обичал да чете житията на светиите.

 В 1962 г. заминава за Синай, през 1964 г. се завръща на Атон, през 1966 г. претърпява тежка операция на белите дробове.

 Постепенно към стареца се запътват хиляди хора. Ежедневно от сутрин до вечер той изслушва, съветва, утешава, решава човешките проблеми, изпълва душите с вяра, надежда и любов към Бога.

 Предава святата си душа на Господа на 12 юли 1994 г. Погребан е в манастира „Св. Йоан Богослов“ край Суроти. Мястото на неговото погребение става светиня за целия православен свят.

 Източник: Преподобни Паисий Светогорец, Слова Том 1 С болка и любов за съвременния човек, Видинска света митрополия 2015 г.

 Снимкa: Йордан Костов

 Техническа текстообработка и форматиране: Йордан Костов