Богоявленски пост (5 януари)

 Еднодневният пост преди Богоявление има за цел да подготви християните за посрещането на празника. Той е бил свързан и с подготовката на оглашените, които приемали кръщение на Богоявление. В "Дидахири" (I-II век) е отбелязано, че кръщението било предшествано от един или два дни пост, задължителен не само за оглашения и извършващия кръщението, но и за неговите близки, или за цялата църковна община.

Пост в деня на Въздвижение на св. Кръст (14 септември)

 Постът в деня на въздвижението (издигането) на св. Кръст е свързан с намирането на Христовия кръст през 326 г. по поръчение на императрица Елена и издигането му за всенародно поклонение. За първи път се появил в Йерусалимски богослужебени устави. За него в 57 си слово св. Никон Черногорец отбелязва, че "не успяхме да намерим нищо написано за поста преди Въздвижението на св. кръст, но той се спазва навсякъде. Известно е от примерите на великите светии, че те имали обичай да се очистват преди големи празници. Говорят, че установили този пост, за да се очистят вярващите преди да целунат кръста...".

Пост в деня на "Отсичане главата на св. Йоан Кръстител" (29 август)

 Постът на празника "Отсичане главата на св. Йоан Кръстител" произхожда от практиката на някои манастири в Палестина. Израз е на почит към един от най-големите постници, който прекарал живота си в пустинята, хранейки се само с акриди и мед (Марк 1:6). В Устава на манастира "Св. Сава Освещени" край Йерусалим за този пост се говори, че е "завещан от древните св. отци".

Пост в сряда и петък

 Постът в сряда и петък е най-древният пост установен в християнската църква. За основание му послужило задържането на Господ Иисус Христос в сряда и разпъването Му на кръста, станало в петък.

 В монашеските общности срядата и петъка били дни на строг пост. В някои манастири в петък не се полагала никаква храна. Днес храна и вода не се полага само на Велики петък.

 Като по-късно явление се появил постът в понеделник, който не бил възприет от нито една от източните църкви. На него се гледало като лично, доброволно въздържание, израз на по-голяма ревност и благочестие.

"Ниневийски" пост

 След предупреждението на пророк Йона към жителите на град Ниневия "още четирийсет дена - и Ниневия ще бъде разрушена!", "повярваха ниневийците в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо..." (Йона 3:4-5).

 В съчинението си "Апологет" Тертулиан говори за "ниневийски" пост по време на големи бедствия. Продължавал три дни и бил строг като предпасхалния.

Други пости в православната традиция

 По време на природни бедствия, епидемии, войни и трудности се спазват и други пости като израз на покаяние за измолване на Божия милост. Като идея съвпада с тази при Ниневийския пост.

 Източниκ: Литургика – Архимандрит Авксентий