В православната църква богослуженията се извършват само от мъже, подготвени, избрани и ръкоположени за това свето служение. Съществуват три благодатни степени на свещенослужение: епископска, презвитерска и дяконска. Първите епископи са били св. апостоли. Те ръкоположили от своя страна други лица за епископи, презвитери и дякони.

 Най-висшата степен в църковната йерархия е епископската. За епископи се избират и ръкополагат най-достойните, най-подготвените и богопросветени лица от монасите. Епископът се ръкополага най-малко от двама архиереи. Той извършва самостоятелно всички тайнства и треби, обладава върховната власт в управлението на епархията (църковния окръг). Епархийските архиереи, на които се поверява ръководството на целия административен и духовен живот на една епархия се наричат митрополити. Всички митрополити съставят Светия Синод, т.е. върховното управление на Църквата. Председател на Св. Синод е патриархът.

 Свещеникът (презвитерът, иереят) получава дара на служението си, чрез епископско ръкоположение. Той извършва самостоятелно повечето от св. тайнства и требите. Свещеник който се отличи с примерен живот и плодоносно служение, получава офикия (духовно отличие) протоиерей, т.е. старши свещеник. Отличилият се протоиерей бива възвеждан в икономство, а на някои икономи за отличие се дава и нагръден кръст (от гръцки ставрофорен иконом).

 Свещеникът-монах се нарича иеромонах. За усърдно служение иеромонахът се въвежда в архимандритско достойнство (началник на монашеско общежитие).

 Дяконът не може да извършва самостоятелно нито една служба. Той е само помощник на aрхиерея и свещеника в богослужението. Дяконите-монаси се наричат иеродякони. Проявилите усърдие в службата и живота си дякони биват отличавани със званието протодякони, т.е. старши дякони, а иеродяконите получават отличие архидякони.

 В монашество се посвещават тези, които са решили да се окажат от светския живот, от брака и да посветят целия си живот в служение на Бога.

Църковнослужители

 В православното богослужение участват като помощници и прислужници специално посветени за това лица, наречени църковнослужители. Това са олтарници, иподякони (поддякони), анагности (четци), псалти (певци), свещоносци и прислужници. Те получават това право чрез хиротесия (ръковъзлагане), молитва и благословение от каноничен архиерей, тъй като според 69 апостолско правило в св. олтар не може да влиза никое лице, което не е посветено за това. Обикновено за иподякони се постригват юноши, които по време на богослужениe се обличат в стихари (дълги прави одежди) и се препасват кръстовидно през гърба и гърдите с орари. В древност в Църквата иподяконите са били на по-голяма почит, отколкото днес, като те са принадлежали към най-ниската йерархическа степен.

 Източник: Вяра Надежда Любов, Макариополски еп. д-р Николай, Архимандрит Серафим, София 2009 г.