Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; намирането на светия Кръст на Голгота; връщането на животворящия Кръст от персийски плен. Особено си припомняме онова свещено събитие, което се е случило векове назад в историята на човечеството. Св. царица Елена, повлияна от своята чиста вяра и ревност към Бога, решава да предприеме пътуване от Константинопол до Йерусалим, за да търси мястото, което е известно на християните, като Голгота. Там където е бил разпънат Иисус Христос. И в действителност по нейна препоръка и по указания от местното население, те намират това възвишение и започват разкопки. Намират три кръста, но не знаят кой е Христовият. В това време минава една траурна процесия, носят покойник към мястото, където ще бъде положено неговото тяло. Тогава им хрумва да допрат кръстовете до покойника, надявайки се на чудо. Допират първия и втория кръст, но нищо не се случва и когато допират третия кръст - умрелият възкръсва. Това ярко засвидетелства, че именно този е Христовият кръст. Той е въздигнат, за да може многобройния народ да го види и да му се поклони. По-късно тържествено е пренесен в Константинопол.

 Ето това е едно от събитията, които честваме на 14 септември - въздвижение на св. Кръст Господен. Всички вярващи възпяваме и изповядваме, че: „Кръстът е хранител на целия свят, Кръстът е красота на Църквата, сила за царете, Кръстът е укрепление за вярващите, слава за ангелите и язва за демоните”.

 На този ден изнасяме св. Кръст и го поставяме в средата на храма, за да могат християните да му се поклонят. Самият Кръст отправя послание към всеки един от нас. Послание на Христовата любов, защото именно на Кръста виждаме разпнатия Христос, за греховете на всички човеци.

 Ние, като християни окичваме гърдите си с кръстното знамение, което не е просто украшение, а символ на нашата християнска вяра. Носим това велико знамение, което от оръдие на позорна смърт се превърна в светоплодно и животворящо дърво. Носейки го с вярата в Христос, свидетелстваме, че сме съпричастни на Христовите страдания, но и съпричастни с Божията любов, която се изсипва върху нас.

 Кръстът има велика сила, така както казват мъдрите и духоносни отци, защото той прогонва злите сили, носи благословение и утеха за вярващите. Нека днес, на Кръстовден, когато въздигаме Кръста, да му се поклоним не само телесно, но и духовно да го изобразим в сърцата си, така че винаги да носим извора на Божията любов, извора на Божията сила, за да побеждаваме злото в себе си и злото извън нас.

 Проповед на ставр. ик. Дончо Александров, произнесена на 14 септември 2014 г.